Според резултатите от НВО процентът на функционалната грамотност при учениците още от началните класове рязко намалява. Изследването на PISA констатира, че българските деца не умеят да решават проблеми в житейски ситуации.
Но какво всъщност означава това грамотност, но функционална? Какво е грамотност, или неграмотност всички знаем, да умеем да четем и пишем, а по възможност и правилно – но това е базовата грамотност. Според определението на ЮНЕСКО, “функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността.”
Колко често хващате децата, да четат, а всъщност да не са разбрали, за какво става дума. Много често обвиняваме за това остарялата програма на МОН, порочната практика да се наизустяват и възпроизвеждат готови текстове. А всъщност умението да анализираш един текст, да вникнеш в съдържанието му, да го разгледаш от различни гледни точки и критични такива е в основата не просто на обучението по литература, а на цялото последващо образование на децата.
Все повече деца срещат трудности да се изразяват в писмена и/или устна форма, да изложат аргументирано и да защитят тезата си, а не да повтарят заучени готови фрази.
При такива изначални трудности индивидуалната работа с ученика е от решаващо значение.
Възможността детето да създава само текст, върху който да работят заедно с преподавателя. Това ще даде една увереност, а и свобода на мисълта на ученика.
Едва в последствие той безпроблемно би могъл да се включи и в групова работа.