• Употреба на бройна форма при съществителни имена – трябва да запомним, че бройна форма се използва за съществителни, които не означават лица (хора), а предмети в м. р. За лица използваме множественото число. Така например правилно е да кажем „имам няколко молива“ и „имам няколко добри приятели“. Запомнете правилото, когато трябва да напишете съществително от мъжки род след колко, няколко и толкова.
• Членуването на съществителни имена крие своите правописни и граматични особености не само при съществителните от мъжки род. Не забравяйте, че при съществителни от женски, окончаващи на -т и-щ отново членната морфема е -та. Не забравяйте, че членуваме с пълен член съществителни преди и след глагола „съм“. Както и че някои прякори и прозвище не се членуват, а запазват оригиналното си звучене (Моканина например).
• Употребата на падежни форми при местоименията е важно умение – трябва да разпознавате синтактичната функция на местоимението в изречението, за да използвате правилния падеж. Не забравяйте, че след предлог винаги имаме винителна форма и никога именителна. На кого, а не на кой.
• Учтивата форма в български може да се изрази с -л причастие или страдателно причастие. Двете причастия изискват различно съгласуване. Винаги, когато използваме учтивата форма с елово причастие, трябва да го направим в мн. ч., а когато използваме страдателно причастие (окончаващо на -н или -т) за един човек, тогава използваме ед.ч.

При правописната норма се изискват знания за слято, полуслято и разделно писане на думи, за употреба на малки и главни букви, удвояване на съгласни, правилото за променливо „я“, изписването на „ъ“ или „а“ в крайна неударена сричка, окончание -м или -ме при някои глаголи. Тук е важно да запомним, че прилагателни, образувани от имена, окончаващи на -ски се пишат с малка буква, а на -ов с голяма.

Употребата на препинателни знаци се изучава паралелно с останалите норми в български език още от начален курс. Тук най-проблемно за повечето зрелостници се оказва употребата на запетаи в сложното изречение. Но не бива да забравяме, че пунктуационната норма обхваща и употребата на тире, двоеточие, кавички, скоби, точка и запетая, точка и т.н.

Владеенето на лексикалната норма означава не само познаване на речниковото значение на думата, но и нейната уместност в контекст. Трябва да сте наясно с видовете думи според тяхното значение и звуков строеж: синоними, омоними, пароними, антоними. Нужно е винаги да проверявате написаното, за да избегнете комични грешки като неправилната употреба на паронимите „образование“ и „образувание“.