fbpx
0878229244
ул. Солун 45, София кв. Борово

Често срещаните грешки на немски език

В предишна статия от блога ви запознахме с някои от често срещаните грешки на немски език. Сега събрахме отново достатъчно материал от курсовете ни по немски език и грешките на нашите курсисти.

Ето и 10те често срещани грешки, които Вие скоро няма да правите повече.

  1. Падежът Genitiv с окончание -s се използва пред съществителното САМО с лични имена. И много важно НЯМА апостроф, за разлика от английски език.

Peters Freund! но не  meine Mutters Freund!

В този случай се поставя след съществителното със съответното окончание за род и число. 

Der Freund meiner Mutter heißt Max.

Или може да се използва все по-налагащия се в случай за притежание падеж Dativ

Der Freund von meiner Mutter heißt Max.

Или както се казва в една едноименна немска книга: Der Dativ ist dem Genitiv sein Tod. (Това всъщност е една друга тема, за която също ще отделим специално време в друга наша статия. Но все пак на всички напреднали горещо препоръчвам и тази немска книга. А тези, които още не са стигнали до това ниво, да не се обезсърчават, има подходящи четива и за тях и непременно трябва да започнат с четенето на немска литература възможно най-скоро.)

  1. Wenn или als

Когато говорим за минало събитие, което е и еднократно, а не обичайно повтарящо се действие, ние трябва да използваме als

А когато става въпрос за събития в настоящето или бъдеще, се използва винаги wenn

Също така wenn се употребява за минали, но обичайно повтарящи се действия, много често в комбинация с immer wenn (винаги когато).

Пр. (z.B.)

Als ich klein war, hatte ich eine Katze. (минало не повтарящо се действиие)

Wenn du so weitermachst, wirst du keine Freunde mehr haben. (сегашно време)

Immer wenn sie mich so ansah, hatte ich keine Chance, nein zu sagen. (повтарящо се действие в миналото)

  1. Последователността на допълненията в Dativ и в Akkusativ в изречението.

Вече знаете, че в немския език има по-строга подредба на частите на изречението. Предния път обърнахме повече внимание на сказуемото, което много често при подчинени изречения е в края му или заедно със спомагателен глагол образува тази така типична за немския език рамка на изречението. И макар че другите части на изречението имат една относителна свобода, обърнахме внимание на това, че колкото по-напред е една част в изречението, толкова по-важна е тя.

Не така стои върпосът обаче с прякото и непрякото допълнение, тоест допълненията в Dativ и Akkusativ. Те също имат строго фиксирана последователност и то в зависимост от това, дали са съществителни имена или местоимения.

  • Ако имаме в изречението двете допълнения със съществителни имена, първо трябва да е това в Dativ и след него това в Akk.

z.B.:

Ich gebe meiner Mutter das Buch.

  • Ако едното от допълненията обаче е заместено с местоимение, НЕЗАВИСИМО кое, тогава винаги първо е местоимението, независимо, дали е в Dativ или в Akkusativ.

z.B.: Ich gebe es meiner Mutter.

Ich gebe ihr das Buch.

  • Когато обаче и двете допълнения са местоимения, местата на Dativ и Akkusativ се обръщат и първо е Akk. (Все пак трябва да има справедливо разпределение на ролите и никой да не се сърди :-).

z.B.: Ich gebe es dir.

Понеже е доста объркващо да помним цялото това правило и после все се чудим, сега кое беше първо, аз съветвам моите курсисти да научат просто това изречение наизуст: 

Ich gebe es dir. 

То не случайно е избрано, защото е кратко, звучно и много лесно се запомня. И от него вече, като знаем, че местата се обръщат, лесно можем да си съставим изречение и с две съществителни като допълнения.

  1. Краен словоред. 

След някои подчинителни съюзи в немския език имаме краен словоред.

Какво означава това? Сказуемото в подчиненото изречение отива на края на изречението и е спрегнато.

z.B.: Ich lerne Deutsch, weil ich in Deutschland lebe.

  • Ако добавим и модален глагол в изречението, тогава той отива спрегнат последен а преди него е другият глагол в инфинитив (по правилото за модалните глаголи.)

z.B.: Ich lerne Deutsch, weil ich in Deutschland leben möchte.

  • Ако имаме минало време Perfekt:

Ich kann Deutsch, weil ich in Deutschland gelebt habe.

Тоест винаги издърпваме спрегнатото сказуемо на последно място в изречението.

! Важно е да се уточни, че след тези съюзи, задължително стои подлогът в подчиненото изречение.

?? Кои съюзи изискват краен словоред

  1. Употребата на ß: След правописната реформа в немския език се промениха правилата за това, кога се пише „ß и кога „ss“.

Но в никакъв случай „ß“ не е изчезнало, както съм чувала погрешно от ученици, че някой учител им бил казал.

„ß“ се пише след дълга гласна, а „ss“ след кратка

Това правило от една страна улесни die Muttersprachler, но от друга затрудни чужденците, изучаващи немски език, защото те по принцип нямат още усета, кога е дълга и кога кратка гласна. Затова продължаваме да си заучаваме, кой думи се изписват с „ß“

  • Грешно е Gruss, правилно е с ß: Gruß
  • heißen (произнася се „с“- първа грешка на начинаещите е да казват ‘хайзен’!

Важно е още в началото да се поправи, за да не остане трайно в съзнанието и употребата на учащия се)

  1. Сравненията, когато нещо е по-… от друго се правят с предлога als„, a не с„wie“: älter/dicker/kleiner als.
  1. А когато искаме да кажем, че нещо е също толкова … , като…, използвамеwie“, а не „als“: so nett/stark/lieb wie ..
  2. Ich lebe oder Ich liebe?
  • Ich lebe-1. Person Singular, Infinitivform „leben“ Означава живея. Das Leben – живот

Ich lebe gesund.

Поради много мекото произнасяне на гласната „е“- тя много често се бърка с „i“, като в думата lieben.

  • Ich liebe-1. Person Singular Infinitivform: „lieben“ – обичам

Ich liebe Katja. Sie ist eine tolle Frau.

  1. Dass oder daß?
  • „das“ – определителен член за среден род

Das Buch ist interessant.

  • „das“- това

Das ist schön.

  • „dass“- че (съюз, изискващ краен словоред)

Ich finde, dass ich mehr lesen soll.